Εικόνα1В българското законодателство няма специални текстове за професионални болногледачи. За близките на болните, които са неформални болногледачи няма предвидени финансови стимули.

Финансирането на услугите за възрастни е или изцяло поета от семейството при частните услуги (за около 1% от населението на най-бедната държава в Европейския съюз, ако децата имат тази възможност. Личните пенсии на възрастните хора не са в състояние да покрият таксите в частните старчески домове и хосписите) или се финансира от държавата, от местни бюджети, от минимални потребителски такси и от европейски програми.

Финансираните от държавата услуги обикновено се управляват от общините. Създадени са условия за конкуренция между доставчиците на услги, регистрирани към Агенцията за социално подпомагане и общинсите предприятия за социални услуги към общинските дирекции за социално подпомагане. Тази организация гарантира поне минимални ресурси, които да са съобразени с местните потребности. Недобрата страна на тази организация е, че акумулират корупционнни практики на местно ниво, липсва равномерност в обхвата на услугите и поддържа много ниско качество на услугата. Другият голям проблем е липсата на устойчивост при разкривнето на услугите за старите хора. Тези, които сe откриват по европейски проекти, след приключването на проекта се закриват. Много малка част от тези проекти се продължават като делегирана от държавата дейност, но не в същия обем и качество на услугата.

За неформалните услуги, които се предоставят от членовете на семейството в България няма система за възнаграждения.

Съществува система за възнаграждения на лични асистенти и домашни помошници, които предоставят основно почистване, лична хигиена пазаруване и други ежедневни задачи. Личните асистенти и социалните помощници са за самотно живеещи стари хора, както и за инвалиди (хора с над 71% доказана трайна нетрудоспособност).

Правна рамка за гледачи

Финансов аспект