Както вече разбрахте, грижата за болен е начин на живот. За вас, за човека, за когото се грижите и всеки друг човек в живота ви, особено вашият/ата съпруг/а.

Как да останете влюбен, като животът е изсушил любовта ви? Как да отделите време за най-специалниа ви човек в живота, когато болният се нуждае от вас за оцеляването си – буквално?

Предлагаме ви няколко начина да продължите брака си в правилна посока. Успешният брак е добра основа да се радвате на прекрасен живот. Грижете се за него и той ще се грижи за вас.

Да оставяте приоритетите си настрана е може би най-трудната част за спрвянето с грижите за болен и брака. Как може да помагате на вашия получател на грижи, който се нуждае от вад толкова много и да отделите време на половинката си?

Кати Хазлериг, треньор в живота и връзките, обича да живее по Библейските принципи, Бракът на първо място. Важен начин да поставите брака на първо място е да приемете честността и свободното общуване. Кати предлага тези съвети, при общуването със съпрга/та си:

  • Използвойте езика “Аз” (“Аз се чувствам”, “Аз искам”, “Аз се притеснявам”), вие носите отговорност, за това, което чувствате, каквото искате и от каквото се нуждаете. “Аз” езикът минимализира играта на вина (“Караш ме да се чувствам ужасно!”) и когато вината и вън от равенството, вие двамата общувате ефективно.
  • Вклучете съпруга/та си в ситуацията, така че той/тя да бъдат включени в подобряването на ситуацията. Когата и двамате работите за подобрения, вие сте създале отбор.
  • Бъдете настоятелни, изкажете каквото искате и каквото бихте искали да се случи. Вашият съпруг или съпруга, независимо колко добре ви познават, не могат да бетат мисли.
  • Използвайте активно уменията си да изслушвате, като рефлективното слушане. Рфлективното слушане включва повторението на това, което сте чули, за да сте сигурни, че това коете сте чули е това, което съпругът ви е искал да каже. Разяснете (“Аз чух това…”) преди да отговорите, ще ви помага да минимализирате недоразуменията.
  • Избягвайте да реагирате крайно. Кажете на себе си: “Ще бъда спокоен”. Ако усетете, че тялото ви става предпазливо, попитайте съпруга/та си да каже отново или перифразира становището си. Ако наистина усещате напрежение в този моминт, излезте навън и се примирете да преразгледате дискусията, когато и двамата сте по-спокойни.
  • Мислете за общуването като процес. Обсъдете ситуацията, дайте си време да преусмислите ситуациятар помислете за възможно решение. Участването в процеса – очаквайки, че правилното решение ще дойде с проба и грешка – отстранете напрежението.
  • Поставете се на мястото на съпруга/та си. Разбирането как Той/тя се чувства ще ви помогне да общувате ефикасно и да работите за постигане на решение, което работи и за двама ви.
  • Помислете за решения, които да действат за всички, включително, но не единствено, вас (или вашия получател на грижи). Всеки може да прави компромиси; никой не би трябвало да поеме всичките жертви.

Както с всички хубави неща в живота, бракът се нуждае от работа, казва Кати. Някои начини, за да се убедите, че полагате усилие в брака си включват:

  • Убедете се, че удовлетворявате потребностите та вашата половинка. Запитайте се, “Какво правя за съпруга/та си?”
  • Уважавайте партньора си.
  • Потърсете сила и минимализирайте слабостта. Колкото повече фокусирате силата си върху вашия съпруг/а, толкова по-силен и хубав ще бъде брака ви.

Няколко червени знамена, които може да видите в брака си, които може да посочат нуждата от професионално помощ:

  1. Имате усещането, че вашето общуване е като удряне по умрял кон. Вие се въртите и въртите, без да намирате решение.
  2. Борите се много и усещате, че люовта е загубена.
  3. Понякога, конфликтът е тишина. Ако усещате дистанцията вътре в себе си, може би е време да поговорите със специалист.

Попитахме Джени Хенсън, домашен болногледач, да сподели своето виждане за това как грижата за болен се е отразила на брака му. Следват нашите въпроси о нейните отговори.

Caregiving.com: Разкажи ни за твоята ситуация на болногледач. От колко дълго се грижиш за болен? Какъв вид грижа/помощ предоставяш?

Jenny: Аз се грижа за чичо си Пийт от около 2 ½ години. Преди това бях медицински асистент, много година, в заключения раздел на гедиатрията. Аз подадох оставка, за да се грижа за чичо си.

Що се отнася до задълженията….може да ги изброите: Нотариално заверено пълномощно, банковите му сметки, плащанията му, къпане, обличане, хранене, подстригване и миене, маникюр, педикюр, организация и поемане на срещи. Правя ВСИЧКО.

Caregiving.com: Какви (ако има такива) разговори имахте с твоя съпруг преди да започнете с грижите? Например, някога обсъждали ли сте кой какво да прави, как ще се справите с определена ситуация и т.н.? Ако не сте водили такива разговори, би ли ви се искало да имате?

Jenny: О да, обсъдихме го. По-добре ми повярвайте…..дълго и тежко. Моят съпруг е този, който всъщност предложи да го вземем да живее при нас. Аз му казах, че си няма и представа какво значеше това. Той никога преди, дори не е доближавал човек с Алцхаймер, всъщност, не е бил много като цяло сред хора в напреднала възраст.

Аз върша всичко по грижата за Пийт, защото чичо Пийт не се чувства комфортно ако мъж я върши и напълно го разбирам и нямам никакъв проблем с това.

Дани е бижу. Аз готвя, а той почиства, така че да мога да се заема с банята за Пийт, за дихателните упражнения и т.н. Ако не е прашно или каквото и да е било, то е заради него. Той пере всичките си дрехи през уикенда, за да ми освободи да пера своите и тези на Пийт. Той пазарува в супермаркета и взима мобилния си телефон, в случай че има някакви въпроси. Пробвахме няколко пъти да извеждаме Пийт с нас. Не се получи…..той обича да граби от щандовете неща, а е прекалено голям, за да го сложим в пазарна количка. Ако и когато се нуждая да ми помогне, той е много мил и прави всичко по силите си.

Caregiving.com: Каква беше най-голямата промяна в брака ви причинена ат грижите?
Jenny: Сега, от къде да започнем. Очевидно, сексуалният живот. Трудно е да бъдеш романтичен, когато има включен бейбифон и всичко, което чуваш са звукове от селски двор. С това ни трябваше време да свикнем….МНОГО ЗА ДА СВИКНЕМ. Най-голямата промяна е , че не можем да отидем просто някъде….когато и да е. Ние живеехме сами от години и го правихме. Да направим каквото поискаме. Не и сега!

Caregiving.com: Кое беше най.голямото предизвикателство? И как се справихте или се справяте с него?

Jenny: Най-голямото предизвикателство е клаустрофобията. Това се отнася и за двама ни. Как да я решим….ден за ден или ще се побъркаме и ще останем без коси (или един от нас ще бъде в America’s Most Wanted).

Това, което ни помага най-много е да си оставим един на друг собствено пространство, за да преследваме страстите си и да продължим живота си с собствените хобита, независими един от друг. Понякога трябва да вършим някои неща наоколо, а другият може да прави нещо специално, но ние някак трябва да го организираме.

Сега, имайте в предвид, че никое от тез хобита не ни изкарва от къщата, защото трябва да държим око на Пийт. Дани обича да прави клипове на компютъра, така че ако иска, не е проблем. Понякога той ляга в другата стая и слуша, така че аз да мога да се прмуша под завивките и да се насладя за малко на хубава книга….самичка, преди да си легна. Ние правим компромиси, предполагам, че бих казала

Caregiving.com: Какво научи за мъжа си и за брака си, също и за себе си, заради даряването на грижите?
Jenny: Научих, че ако съм разстроена, защото е донесал розова тоалетна хартия, вместо синя, не съм наистина ядосана за това….моята клаустрофобия ме застига. Той научи, че когато се преобърне на котка и попадне в бита….започва да ругае и хвърля, не е котката….неговата клаустрофобия е. Когато сме ядосани един на друг, ние НЯМА да го дискутираме, докато не се успокоим. Веднъж продължавахме да не си говорим за три дни, защото не искахме да кажем нещо, което не може да върнем.

Caregiving.com: Какви съвети/предложения би дала на други семейства болногледачи, за борбите за запазване на брака жив, докато се предоставят грижи?

Jenny: Трябва да отделяте време за себе си….трябва. Не ме е грижа дали са две страници от книга и пиене на чаша топъл чай. Трябва да правите компромесе и да разделяте отговорностите. Ако не, нища няма да стане и ще имате двама ядосани и възмутени човека. Дани и аз се научихме да даваме собствено пространство един на друг, за да си позволим на всеки от нас да израстне като личност и да не загубим разсъдака си. И над всичко, добро чувство за хумор и търкаляне с бебешките удари! Да не мислите, че е лесно да правите секс с някой викайки, “Sueeeeeeee….eeeeeeee” за фон. Опитайте някои път!

 

Джени е на 47-годишна възраст и е регистрирана като професионален болногледач в Кентъки. Обича да чете, да плете и в момента учи компютърна графика (“бавно, но сигурно”,казва тя). Има страст към защитата на животни и околна среда “без да прекалява в това”.

Разрешение от

CareGiving.com. We care for you. Посетете сайтовете...